неделя, 29 май 2011 г.
Известни футболисти
* Цветан Младенов-Торес (р. 1941)
* Григор Генов
* Васил Йорданов
* Иван Петров
* Иван Андреев (р. 1951)
* Иван Николов (р. 1952)
* Тодор Марев (р. 1954)
* Валентин Кръстев (р. 1956)
* Ешреф Сюлейманов (р. 1957)
* Роман Керековски (р. 1957)
* Илия Качаков (р. 1958)
* Иван Цонев (р. 1962)
* Красимир Коев (р. 1963)
* Цветан Галев (р. 1964)
* Веселин Калчев (р. 1964)
* Ивайло Нанев (р. 1965)
* Адриян Исаев (р. 1965)
* Венцислав Спасов (р. 1965)
* Йордан Дженков (р. 1966)
* Недьо Недев (р. 1967)
* Румен Рангелов (р. 1968)
* Красимир Денчев (р. 1968)
* Милен Щърбанов (р. 1969)
* Боян Николов (р. 1986)
* Григор Генов
* Васил Йорданов
* Иван Петров
* Иван Андреев (р. 1951)
* Иван Николов (р. 1952)
* Тодор Марев (р. 1954)
* Валентин Кръстев (р. 1956)
* Ешреф Сюлейманов (р. 1957)
* Роман Керековски (р. 1957)
* Илия Качаков (р. 1958)
* Иван Цонев (р. 1962)
* Красимир Коев (р. 1963)
* Цветан Галев (р. 1964)
* Веселин Калчев (р. 1964)
* Ивайло Нанев (р. 1965)
* Адриян Исаев (р. 1965)
* Венцислав Спасов (р. 1965)
* Йордан Дженков (р. 1966)
* Недьо Недев (р. 1967)
* Румен Рангелов (р. 1968)
* Красимир Денчев (р. 1968)
* Милен Щърбанов (р. 1969)
* Боян Николов (р. 1986)
Състав
Вратари
12 Иван Димитров
88 Александър Димов
Защитници
2 Станислав Христов
3 Галин Богданов
4 Станимир Станев
5 Венцислав Маринов
12 Радостин Йосифов
15 Боян Николов
21 Мирослав Начев
25 Емил Мартинов
Халфове
6 Боян Кулев
7 Мартин Русев
10 Емануил Методиев
11 Беадир Беадиров
18 Велимир Иванович
19 Ф Станислав Петров
23 Стефан Дончев
24 Игнат Дамянов
26 Иван Павлов
Нападатели
8 Георги Бижев
9 Тихомир Ченешков
17 Ерхан Мехмед
20 Тодорин Димитров
22 Ерсен Осман
12 Иван Димитров
88 Александър Димов
Защитници
2 Станислав Христов
3 Галин Богданов
4 Станимир Станев
5 Венцислав Маринов
12 Радостин Йосифов
15 Боян Николов
21 Мирослав Начев
25 Емил Мартинов
Халфове
6 Боян Кулев
7 Мартин Русев
10 Емануил Методиев
11 Беадир Беадиров
18 Велимир Иванович
19 Ф Станислав Петров
23 Стефан Дончев
24 Игнат Дамянов
26 Иван Павлов
Нападатели
8 Георги Бижев
9 Тихомир Ченешков
17 Ерхан Мехмед
20 Тодорин Димитров
22 Ерсен Осман
Кой е Луи Аиер
Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[2]
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата \"Pro България\" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.
В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.[3] В негова чест е именувана и улица в София, квартал Гоце Делчев.
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[2]
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата \"Pro България\" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.
В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.[3] В негова чест е именувана и улица в София, квартал Гоце Делчев.
Абонамент за:
Публикации (Atom)