Феновете на Доростол

Известни футболисти

 * Цветан Младенов-Торес (р. 1941)
    * Григор Генов
    * Васил Йорданов
    * Иван Петров
    * Иван Андреев (р. 1951)
    * Иван Николов (р. 1952)
    * Тодор Марев (р. 1954)
    * Валентин Кръстев (р. 1956)
    * Ешреф Сюлейманов (р. 1957)
    * Роман Керековски (р. 1957)
    * Илия Качаков (р. 1958)
    * Иван Цонев (р. 1962)
    * Красимир Коев (р. 1963)
    * Цветан Галев (р. 1964)
    * Веселин Калчев (р. 1964)
    * Ивайло Нанев (р. 1965)
    * Адриян Исаев (р. 1965)
    * Венцислав Спасов (р. 1965)
    * Йордан Дженков (р. 1966)
    * Недьо Недев (р. 1967)
    * Румен Рангелов (р. 1968)
    * Красимир Денчев (р. 1968)
    * Милен Щърбанов (р. 1969)
    * Боян Николов (р. 1986)

Състав

Вратари
12      Иван Димитров
88      Александър Димов
Защитници
2     Станислав Христов
3      Галин Богданов
4      Станимир Станев
5      Венцислав Маринов
12      Радостин Йосифов
15      Боян Николов
21      Мирослав Начев
25      Емил Мартинов
Халфове
6      Боян Кулев
7      Мартин Русев
10      Емануил Методиев
11      Беадир Беадиров
18      Велимир Иванович
19     Ф Станислав Петров
23      Стефан Дончев
24      Игнат Дамянов
26      Иван Павлов
Нападатели
8      Георги Бижев
9      Тихомир Ченешков
17      Ерхан Мехмед
20      Тодорин Димитров
22      Ерсен Осман

СТАДИОН „ЛУИ АЙЕР“

Кой е Луи Аиер

Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други

При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[2]

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата \"Pro България\" („За България“), в която защитава българските позиции.

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.

В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.[3] В негова чест е именувана и улица в София, квартал Гоце Делчев.